Брегът.

First topic message reminder :

Реката извираше от планината, минаваше през гората, и стигаше чаааак до морето. Имаше даже замразена част, но тук беше.. незамразено. Тук идваха много Покемони, за да пият вода.


/тук ще търсите и хващате Покемони, просто пишете как се оглеждате, опишете обстановката, и ако искате пишете кой Покемон търсите./

-Хайде, Chikorita, почти стигнахме! - Ничи не бе прибрала покемона си в уреченият му покебол, а напротив, беше оставила мъникът да припка редом с нея. Chikorita се оглеждаше на всички страни, любувайки се на невероятните гледки, изучаваше всяко едно кътче от заобикалящия я свят, подушваше всяко едно цвете, побутваше с нос всяко камъче, срещнала на пъти - беше като малко дете, излязло навън за първи път. Ничи не можеше да се нарадва на новата си приятелка. Беше сигурна, че двете с Chikorita ще станат велик отбор.
Не след дълго, русокоската и вярната и дружка стигнаха до пределите на реката. Ничи обичаше да рибовъдства, така че в чантата си бе приготвила последния модел "Мини въдица за странстващи девойки 2000". Настани се удобно и хвърли стръвта. Бе чувала, че в тази част на реката се среща пасаж от Feebas и беше твърдо решена да улови една от прекрасните рибки. И докато тя чакаше, Chikorita безгрижно подскачаше наоколо, гонейки пъстроцветни пеперуди.

Въдицата ни Ничи започна се дърпа и пред нея изскочи един Меджикарп

-О, сладур! - Възкликна русокоската. - Внимателно го откачи от въдицата си, след което го пусна обратно в реката. Makigarp подаде глава изпод водата, заглеждайки се любопитно в момичето. Тя затършува из раницата си и не след дълго извади една внимателно опакована кутия. Майка й й беше приготвила малко покемон храна за из път. Отвори я, изсипа малко в шепичката си и подаде на малката рибка.
-Чикори! - Черешов пай също се присъедини към "трапезата". И докато покемоните си похапваха, Ничи хвърли въдицата за пореден път и зачака.

Въдицата този път не кълвеше

Ничи бе едно наистина упорито човече. Беше твърде решена, че няма да си тръгне от тук, докато не постигне целта си, дори това да означаваше, че ще прекара следващите си 10 години на този бряг. Черешов пай не изглеждаше да има против тази идея, тъй като след като си похапна сладко сега се бе пльоснала на земята, готова да изпадне в сладка следобедна дрямка. Русокоската й смигна детински, след което отново насочи вниманието си към риболова. Нямаше място за отчаяние - денят беше пред нея.
Ще те хвана, Feebas! - Закани се, след което върху лицето й се разстла самодоволна усмивка.

Въницата почна да кълве и пред нея изскочи един Феебас

-Аааааааааааааааа! - Записка истерично русокоската. Chikorita подскочи изплашено. - Успях, Черешов пай! - От цялото това вълнение, Ничи почти изпусна въдицата си в реката. Целите й усилия щяха да бъдат на празно. Feebas не изглеждаше враждебно настроен, но все пак момичето не искаше да рискува, затова реши да направи първата крачка.
...
-Хайде, Chikorita! - Подкани, русокоската. - Време е за първата ни битка.
-Чика! - Черешов пай кимна в готовност.
-Използвай Razor Leaf (предполагам, че на български го превеждат Лист-бръснач или нещо подобно)!

Феебас бе уцелен но се съвзе и използва Tacle и улучи Чикорита

Сребристата коса на момчето се открояваше след зелените площи. До него вървеше Чикорита - той смяташе, че Покемоните не трябва да стоят в Покеболи, и затова тя ходеше до него.

Днес той искаше да намери поне още един Покемон, но не бе решил кой.

Момчето се огледа и при тази гледка онемя. Тогава погледа му попадна върху групата Уупъри..

- Ооооо, Боже МОЙ! - момчето извика със все сила, - Колко сте прекрасни!

Той захвърли суичъра си настрани и, останал само по потник, се гмурна във водата, обръщайки се към Уупърите, играещи си на брега.

- Здравейте, прекрасни същества. - каза им с усмивка, - Някой от вас да не би да изгаря от желание да се пръседини към мен и моята приятелка Рони? - каза с възможно най-чаровния глас.

- Толкова си сладък! - извика отново Рой, което накара някои Покемони да се отдръпнат, но не и този Уупър, - Здравей! - погали го по главата, - Искаш ли да дойдеш с мен и Рони, - той посочи към Чикоритата си, - на пътешествие до безкрая!

Последните думи звучаха уникално ентусиазирано, най-вероятно заради съпровода от движение с ръка, което обходи небето. После се гмурна навътре във водата, погледна, за да види някои други Покемони, но после, разбира се, върна погледа си към сладкото Уупърче, което бе решило да остане да си говорят.

- Олеле, какъв си сладур! - той погали Уупърчето по главата отново, а после се гмурна няколко пъти, след което излезе над водата и извика, - Хей, Рони! Моля те, подхвърли ми един Покебол! - при което Чикоритата бутна един Покебол с листото си, хвърляйки го към Рой.

Той хвана топката и я показа леко на Уупър.

- Това може да бъде твоя дом. Но знай, че никога няма да бъдеш принуден да седиш в него. Винаги можеш да се разхождаш до мен и Рони, спокойно. Само твое е решението.

Тогава той потупа главата на Уупът с Покебола, зачаквайки решението на Уупър.

- Ами добре, щом толкова много ме обичаш, - каза тихо Рой, - ще те "хвана", - продължи с ирония.

Веднага след това потупа с Покебола си по главата на Уупър и се усмихна, когато той послушно влезе вътре. Момчето се усмихна, а после излезе от водата.

- Хайде, Чикорита. - усмихна се меко, - да вървим.

Утрото беше топло и слънцето се отразяваше от повърхноста на водата.
-Е трейко време е да срещнем нови покемони.

Георги и Трейко започнаха да се оглеждат наоколо в търсене на водни покемони, но никъде не се виждаха.
Какво ли щяха да направят? Околността изглеждаше необитаема.

Георги и трейко се бяха отчаяли че няма да намерят нищо и точно бяха решили да си тръгват когато георги се спъна в един камак и падна в реката и докато излизаше видя нещо като дупка в стената на коритото и реши да провери какво има вътре...

В дупката нямаше нищо интересно. Георги беше доста разстроен, но точно когато излизаше от водата, той усети, че нещо го бута. Това беше eдин малък Голдини.

Георги се показа на повърхноста и попита трейко, дали ще се справи с водна битка и той кимна одобрително.
-Добре тогава използвай засичане и я намери, и след това я удари с блъскане.

Голдини се потопи във водата и избегна атаката. Треньорът и Покемонът му се чудиха какво става, тъй като рибата не излезе след това. Явно се е уплашила и не е искала битка?

Георги реши да скочи в реката за да провери дали голдийн е още там.
-Трейко стои тук и ако голдийн се покаже над водата я удари с блъскане. - След тези думи Георги се потопи а трейко зачака ...

Георги се гмурна и видя Покемона, който си плуваше спокойно нанякъде. Голдийн също забеляза треньора, но не му обърна внимание и продължи по пътя си...

Георги излезе от водата,извади една кърпа от раницата си и се изсуши,
след това каза на трейко,че днес явно нямат късмет и трябва да си тръгват вече. Трейко малко се разочарова че няма да се бие днес, но георги го успокои и те тръгнаха към дома им.