Лава, магма, базалт и обсидиан

Тук, сред горещите разтопени камъни и скали, можете да намерите много огнени покемони, и разбира се, тъй като вулканът е и планина, можете да намерите и каменни.


/тук ще търсите и хващате Покемони, просто пишете как се оглеждате, опишете обстановката, и ако искате пишете кой Покемон търсите./

Tъртуиг Пансейдж излезте и търсете някои покемон искам да ви видя как сте срещу по силено противник от вас

Близо до Пол мина нещо загъдно, и в този момент прид него изкочи Чармилиън и атакува с dragon page

Изчезнете му от пътя сека Пансейдж изпозлваи лозов камшик а ти Търтуиг използвай абсорбиране и след това хапане а ти Пансейдж използвай бясни фойерверки

Атаките върху Чармилиън му навредиха, но не ак толкова че да го накарат да се откаже, той атакува с ember , а след това повтори атаката си dragon page.......

Търтуиг предпази Пансейдж и след това използвай абсорбиране а ти Пансейдж използвай семе от пиявица и след това повтори бясни фойерверки след което търтуиг твои ред е използвай блъскане

Зашеметен от атаките на опонентите си чармилиън беше готов да падне на земята, но успя да се подпре на една скала, след което с едни от последните си сили се опита да си защити като използва smokescreen и се опита да избяга като се затича зад пушека който вдигна...........

Хахаха този номер го знам но ти не знаеш че моя Търтуиг е един от най - бързите настигни го и използвай бутане а след това хапане Пансейдж ти след него и като ги настигнеш използвай драскане след което повтори семето от пиявица

Твърде изморен от атаките върху себе си чармилиън падна на земята, но само за заблуда понасяйки поредните болезнени удари, той стоеше без да мърда повален, и изведнъж скочи и вичи с последните му останали сили се опита да излее яростта си върху Търтуиг чрез dragon page, а след това хукна , но този път явно яростта му бе дала много енергия и затова бягаше като лудд.......ту на ляво ту на дясно.....с мисълта че така ще бъде по трудна мишена......

Омразна ми този слабак Търтуиг стягай се ти тръгни на ляво а ти Пансейдж на дясно като използваш лозов камшик за да го настигнеш понеже си по силен а ти Търтуиг използвай тайния ни ход като се скриеш и се превърнеш в фрйзби и го довършиш и след това хапане ако го срещнеш ти но ако е Пансейдж използваи семе от пиявица после хапане и накрая за финал бясни фойерверки

Чирмилиън вече остоно без сили и нямаше дори за последна атака, той падна на земята изтощен без капка енергия.....сега можи беше момента в който щеше да бъде уловен.

Продължаваме напред да търсим друг покемон този е прекалено слаб

Но за нещостие на Пол до края на разходката му нито един покемон не се яви пред очите му, може би някои покемони са гледали битката м/у чармилиън, пансейдж и търтуиг и са били ужасени и са избагли, а можи би не, така до край на своята разходка Пол не видя нищо интересно....

Приберете се изчезваме от тук

След дълго вървяне, Майкъл и спътника му най-накрая достигна целта си, а
именно вулканът. Момчето знаеше, че неговият Скуиртъл е воден тип и, че тук
най-вероятно ще му бъде най-лесно. Те започнаха да се оглеждат наоколо търсейки достоен противник. Майк имаше две цели. Едната беше да хване
Чармандър или някой каменен тип, а другата да потренира своя покемон.

Пред разхождащия се Майкъл се появиха две играещи си Покемончета - Рогенрола и Вулпикс. Той погледна водният му Покемон и се скри зад един камък, бързо последван от каменния покемон, въпреки че и двамата леко надничаха, за да видят какво ще направи Майкъл.

Майкъл си помисли: "Какъв сладък Вулпикс. Ще се опитам да го заловя.", но после се сети, че беше дошъл с друга цел на това място. Макар да беше заинтригуван от Вулпикса, Майк преодоля изкушението. Той се усмихна на двата покемона и им каза:
- Продължавайте да си играете, съжелявам, че ви прекъснах.
След това те продължиха да вървят напред и да се оглеждат наоколо за други покемони.

Доста време след като Майкъл се сбогува с Вулпикс и приятеля му той не успя да намери нищо. Той и Покемона му вече се изморяваха, но най-накрая успяха да намерят някакво плато, на и около което имаше много Покемони, сред които и..

Група Houndour

Семейство Growlithe и Arcanine

Нещо летящо, което бързо избяга

Двама Гибъл

Лилийп, скрил се зад един камък

Виждаше се, че те се бяха разделили на две групи и тренираха, биейки се помежду си.

Майкъл и Скуиртъл искаха да премерят сили с някой от покемоните, но тъй като те всички бяха на групи щеше да е прекалено безрасъдно и безсмисленно да нападнат който и да е било от тях. Те видяха нещо, което прелетя близо до тях, но не можаха да разберат какво беше за това решиха да го последват. Така и стана двамата тръгнаха след него, като гледаха бързо да преминат покрай биещите се покемони, без да привличат излишно внимание.

Червеното летящо нещо беше кацнало на един връх, сигурно три пъти и половина по-висок от платото. По билото му имаше различни Покемони, но нито един от тях не обърна абсолютно никакво внимание на човека и водния Покемон. Май единственият начина да го стигнат беше да се покатерят по върха.

Те се огледаха наоколо и видяха, че около тях им доста покемони, но отново нито един не им се стори достатъчно голяма конкоренция, за това те погледнаха нагоре мястото където беше отишло летящото. Макар да им се стори изключително високо, двамата не бяха изминали целия този път за нищо.
- Скуиртъл, ако искаш влез в покебола ти, а като стигна горе ще те изкарам. - каза момчето и остави покебола до костенурката.
Скуиртъл обаче отказа това предложение.
- Добре, тогава ще преодолеем това изпитание заедно. Едва ли е чак толкова високо, колкото изглежда от тук. - продължи Майкъл.
Те заедно започнаха да се катерят нагоре към върха. По пътя Майк си мислеше: "Интересно какъв ли е този покемон. Покемон, който лети, харесва скалиста област, а също така e при вулкана. Залагам, че е някакъв вид дракон."

По пътя нагоре започнаха да се появяват много повече каменни Покемони, отколкото огнени. Скоро започнаха да се появяват странни образувания, с изгравирани* знаци на тях.

/така.. пиши какво мислиш за това, което виждаш, и хвърли зарчето 1/10.

седем е щастливото число!/

Докато се катереха те забелязаха доста разнообразни видове каменни покемони. Някои от които Майк искаше да залови, но в момента имаше по-голяма цел. За това той си каза: "На връщане може би ще имам шанс да се пробвам и с някой каменен тип."
След доста време катерене стигнаха до една сравнително голяма издатина, на която те решиха да спрат, за да си починат малко.
- Как си? - попита Майк покемона си.
- Скуиртъл, скуиртъл. - отвърна той.
След това костенурката стана и качели подкани момчето да продължават. Преди да тръгнат отново погледнаха към върха. Изглеждаше, че бяха преминали малко повече от половината, но нагоре беше значително по-стръмно от колкото до сега.
- Добре да тръгваме, но внимавай, защото става все по-стръмно - каза Майкъл.
Те тръгнаха отново устремени към върха. Докато се катереха забелязаха някакви страни образования в различни форми. "Какво ли е това?" помисли си Майкъл. Малко след това се сети, че беше виждал подобни неща в някакво предаване, но за жалост не можеше да се сети какво точно е. "Сигурно са някакви праисторически останки на покемони. Със сигурност са поне няколко стотин години по стари от мен" продължи с разсъжденията си на ум. Скоро след като направи тези изводи, момчето се оказа доста близко до едно от образуванията, доближи се до него и го пипна. Докато го разглеждаше Майк забеляза, че беше доста хлабаво. За това той внимателно се опита да го дръпне от скалата, като същевременно гледаше да не се изпусне, въпреки, че беше стъпил на две големички издатини. За радост на момчето, той успя да го откъсне. Останката беше с размерите на дланта му, за това Майк я прибра в джоба си. После продължи приключението към върха.

Оставаше много малко до върха и странните образувания се увеличаваха.

Когато стигнаха до горе, не успяха да намерят Покемона, въпреки че Майкъл видя нещо, което отново се движи. Тогава той съзря нещо като огромна арка, кой знае как не я беше видял от долу. По арката имаше различни символи, като картинки на огън, Чаризард или Ho-oh. След нея имаше стълби, които водеха навътре във върха.

Решението беше само негово - дали да мине надолу или да се върне назад?

Майкъл и Скуиртъл бяха изумени от красивата арка или поне каквото беше останало от нея. Като я огледаха хубаво Майкъл каза:
- Виж, има рисунка на Чаризард. Интересно кой и как я е направил на това място. Какво ще кажеш Скуиртъл да продължим ли по стълбите след нея.
Скуиртъл кимна в знак на съгласие и те се запътиха надолу по тях.