Гръмотевичните поля.

First topic message reminder :

Тук, сред падащите гръмотевици, треньорите можеха да намерят много електрически Покемони.

/тук ще търсите и хващате Покемони, просто пишете как се оглеждате, опишете обстановката, и ако искате пишете кой Покемон търсите./

Райчу тръгна да бяга, обаче блъскането на Търтуиг го стовари на земята, което отново го разгневи и той атакува с гръм зедно с опашката си, а след това отново гръм и волт атака...........

Избегни за пореден път и този път искам да се използваш скриване и да го удариш и после излез от черупката си и използвай хапане след което абсорбирай отново

Райчу се опита да избегне атаката но безуспешно, блъскането го нарани, но той пак атакува, атаките му вече не бяха толкова силни гърмът му беше сравнително слаб, и това не можеше да нарани много......сега беше момента Пол да атакува да последен път.......може бииииии

Довърши го с блъскане и след което искам да скочиш колкото можеш и пак да използваш скриване за да го удариш и после източи последната му капка с абсорбиране

Този план проработи и Райчу нямаше вече сили.....

Давай покебол

The member 'Пол' has done the following action : Зарчета.

'Покебол - обикновена' :

Търтуиг използвай отново абсорбиране и после блъскане

Сега Райчу лежеше проснат на земята и нямаше грам сила, за да мръдне.

Пол яростно метна покебола отново

The member 'Пол' has done the following action : Зарчета.

#1 'Покебол - обикновена' :


--------------------------------

#2 'Покебол - обикновена' :

Търтуиг използвай блъскане и след това хапане

Сега Райчу беше до такава степен ранен че неможеше да мърда, дали Пол ще му помогнеу или щеше да го зареже тамм......

Този покемон е силен и ще ни трябва затова да го отведем до ПК центара

Георги и трейко се разхождаха и търсеха някой електрически покемон, но се надяваха да намерят ЕЛЕКИД

Беше доста смело такъв неопитен треньор да дойде на това място, за да хване електрически покемон. Георги явно не беше уцелил момента, тъй като небето беше облачно и имаше слаба буря, но на места падаха гръмотевици. Докато търсеха Елекид, те се озоваха на някакво странно място. В следващия момент, момчето и Покемона му се огледаха наоколо и видяха два Волтроба, които бяха близо до тях и ги гледаха.

На георги не му хареса как го гледат двата волторба, но си казаха че няма да се откаже и той изкара трейко и тейлоу от покеболите им.
- Е време е за битка,Трейко давай с блъскане по този от ляво,а ти тейлоу удари другия с кълване, и ако се опита да те удари направи двоен екип.

Двата Волтроба не бяха много доволни от атаките. Докато Покемоните на Георги атакуваха, нито те, нито треньорьорът им забеляза приближаващата заплаха. Двете топки поеха атаките, които доста ги нараниха, но вместо да ги е страх, те се усмихнаха самодоволно на Георги. Тогава момчето забеляза, че около тях се бяха събрали още няколко Волтроба. Всичките започнаха да светят, като чели се приготвяха за нещо.

Хмм - Си помисли Георги.
- това може да е само едно нещо "самоунищожение". -Тренерът се стресна когато се сети затова и извика на покемоните си, да бягат колкото могат по надалеч,като самия той тръгна да бяга колко то се може по бързо.

Волтроите започнаха да се гърмят, но за голяма радост Георги и покемоните му бяха вече далеч от обхвата им. Момчето не подозираше, че може да бяга толкова бързо, но ситуацията го изискваше. Още не бяха много далеч от мястото на експлозията, когато треньорът се спъна в нещо и падна на земята.

-Ох това боли, но поне се измъкнахме от експлозията. - Си каза георги докато се изправяше и изтръскваше прахта от краката си.Когато се обърна за да види в какво се е спънал остана с отворена уста понеже видя ...

Георги поглена надолу и първоначално те видя нищо, понеже беше доста тъмно, но когато се съсредоточи забеляза "нещото". Това беше един клон паднал от дърво. Момчето изглеждаше малко разочаровано, но продължи заедно с покемоните по пътя. Вървяха, що вървяха па стигнаха до два пътя. Единият път беше доста тесен и изглеждаше опасен, а другият беше по-широк и изглеждаше безопасен. Но колко да е безопасен? Все пак бяха в зоната на гръмотевиците.

Георги първо прибра тайлоу понеже той явно се беше ударил докато се е измъквал от взрива на волторбовете.
Трейко изглеждаше малко уплашен но георги му каза да не се притеснява и те тръгнаха по тесния път

Докато вървяха по пътеката, чуваха странни звуци. Трейко забеляза нещо и дръпна треньора си за крачола като му посочи в дясто от тях. Това беше малка групичка Електрик. Те бяха около 5 и си играеха.

Георги погледна трейко, който имаше изплашена физиономия, но да си признае честно и той беше вече малко уплашен, затова каза на трейко че е време да се прибират.И двамата тръгнаха тихо по пътеката за да се приберат без да привличат повече внимание.