при професор Елм.

Admin Брой мнения : 199 Join date : 28.01.2012

Оттук можете да си изберете за начален Покемон Чикорита, Синдакуил или Тотодайл.

Ничи стана 10 минути преди алармата на будилника си... Ето, че бе настъпил заветният ден. С цялата си грациозност стана от пухкавите завивки, облече се, среса дългите си руси коси и мятайки прилежно подредената си раница на гръб, русокоската се запъти към лабораторията на прочутия (и много завеян) професор Елм. Той беше добър приятел с родителите й, така че младата госпожица го познаваше сравнително добре.
-Ничи! - Поздрави я мъжът, още щом прекрачи прага на лабораторията му.
-Здравейте, професор Елм! - Жизнерадостно отвърна Ничи, лепвайки си възможно най-огромната усмивка.
-Е готова ли си да започнеш своята малка одисея? - Госпожица Валънтайн не отговори, но пък за сметка на това поклати глава доста убедително.
-Даже съм решила кой покемон искам! - В гласът й се усещаше вълнение. - Победителят е Чикорита! И професоре... - Не пропусна да добави. - По възможност предпочитам да е женска.

Той се усмихна и подаде Чикорита 5 покебола и един покедекс и и пожела много уловени покемон

Ничи разтвори широко ръце, при което малката Chikorita почти моментално се затича към нея, след което последва топла прегръдка.
-Благодаря ви, професоре. - Усмихна се русокоската и излетя от лабораторията като фурия.
-И бъди внимателна... - Думите на мъжа се разнесоха като глухо ехо, което едва ли някой бе чул.
...
-Е, Chikorita, какво ще кажеш да ти измислим ново име?
-Чика-чика! - Въодушевено заподскача малкия покемон.
-Хм... - Зачуди се, Ничи. - Какво ще кажеш за...
-Чика?
-Cherry Pie (Черешов пай)?
-Чика! - Chikorita заклати огромното листо на главата си в знак на съгласие.

Сега Чикорита се сдоби с ново име, замислено от треньорката й Ничи.

Рой беше излязъл от дома си преди малко, и с усмивка ходеше към Лабораторията на познатия му професор Елм.

Щом стигна до сградата, той отвори вратата с трясък и извика гръмгласно,

- Хей, професор Е-е-елм! - влезе вътре, продължавайки да крещи, - Здраве-е-ейте!

От стълбите вдясно от него се чу гласът на известният професор,

- Рой! - сякаш само по начина на влизане беше познал кой е треньора, - Ти си, нали?

След като слезе по стълбите, остави листовете хартия, които държеше в ръце, и разроши сребристата коса на Джоузеф.

- Сприи.. - извика момчето, очевидно твърде въодушевено, за да говори нормално. - Вече съм готов да взема Чикорита-та, която си избрах преди толкова много време.

Професора събра листовете хартия, които съдържаха статистика на покемоните в околността. Болеше го кръста, всеки ден трябваше да разнася работи насам-натам и интересното беше, че беше толкова привързан към работата си, че не му пречеше. Чувайки гласа, веднега вдигна трупата хартия и тръгна надолу с бавни стъпки, за да не падне. Не можеше да вижда пред себе си, но за сметка на това познаваше мястото перфектно. След като остави нещата на най-близката масичка, която намери постави ръце на колената си, дишайки тежко. Чак тогава си спомни за гласа от преди малко. Когато се обърна, в стаята се намираше сивокосото момче, което беше доста ентусиязирано да стане велик треньор.
-Оу, здравей Рой!-професора се запъти към една друга масичка, допълвайки.
-Тук си за....-момчето точно тогава каза "Чикоритата", което накара очилатият мъж, да се усмихне.
Той взе един от трите покебола, наредени на масата и го даде на момчето с думите:
-Това е твойта Чикорита, късметлия си че попадна на женска, много са търсени, а едва 12% от този тип са женски.
Професора извади от джоба си покедекс, който насочи към покемона.
при професор Елм. Ashschikorita

-Чикорита, Листото Покемон, този покемон избягва битки, като използва ароматерапичните способности на голямото листо на главата си.
Обичат светлината и топлите места, но са много чувствителни и много се натъжават, когато останат недоразбрани.
-Е, поздравления, ето ти и 5 покебола, с които ще си хващаш и други покемони. Бих останал, но имам малко работа, довиждане, грижи се за нея!-професора изпрати момчето, защото имаше още много работа в лабораторията си.

П.П: Нямаш право на саморазказване, няма да го взема в предвид сега, но да си знаеш за напред.

- О, благодаря! - извика, разбира се, момчето, - Здрасти, Чикорита!

Веднага щом Покемонът излезе от Покебола, момчето разтвори ръце, хващайки го, обвивайки го в прегръдка. Момент след това го пусна, защото иначе щеше да се задуши. Очевидно. След като изчака професорът да свърши с говоренето, каза само едно нещо:

- Дванадесет процента.. и половина. - а после, напълно игнорирайки това, което Елм щеше или нямаше да каже, продължи да вика като въодушевено дванадесет годишно, - Ти.. ти ще си Рони! Защото Рони ми харесва!

Покемонът издаде някакъв вид нечленоразделен звук, с който одобри името си.

Джоузеф прие и другите неща, които професорът му даде, набута ги в чантата си, и излезе, викайки.

- Довиждане, професоре-е-е-е!

» при професор Оук.
» при професор Бърч.
» при професор Роуън.
» при професор Джунипър.