Тренировъчна площадка.

Admin Брой мнения : 199 Join date : 28.01.2012

Тук ще тренирате своите Покемони.

/колкото по-дълги постове пишете, толкова по-добре за вас./

Търтуик излез искам да използваш бутане към онова дърво след което изскам бързо да се върнеш при мен след което искам да използваш прибиране, бързо излез и започни да обикаляш онези 4 дървета в кръг за да подобрим скороста ти.А сега спри и бързо използвай бутъне към всяко от тези дърва браво на теб.Прибери се

To be continued

Admin Брой мнения : 199 Join date : 28.01.2012

Енергичният, ентусиазиран Търтуиг, веднага след като чул задачата си, се засилил към възможно най-големия бор, заобикалящ площадката. Със костенурковата си глава ударил здраво дървото.

Заболяло го, очевидно. Но, без да му пука за болката, той се върнал при Пол. За миг се вкарал в черупката си, и за още по-малко от миг излязъл от нея, вече тичайки към четирите дървета до бора.

Тичал, докато треньора му не му казал да спре. Веднага след като разбрал какво трябвало да направи сега, започнал да удря в дърветата. След като направил и това, се върнал към треньора си, който го прибрал в Покебола.

Търтуиг Пансейдж излезте сега търтуиг искам да използваш блъскане а ти пансейдж искам да избегнеш и да използваш лозов камшик и го хвани търтуиг ти се засили и се скрий пансейдж искам да не избегнеш удара на търтуиг и да използваш семе от пиявица и след това да използваш бесни Фойерверки след което търтуиг използваи абсорбиране и след това блъскане а ти пансейдж искам от теб хапане към търтуиг. Сега панцейдж използваи близане и след това злобен поглед а ти търтуиг искам от теб да използваш блъскане и след това хапане.

Admin Брой мнения : 199 Join date : 28.01.2012

Покемоните не могли да направят всичко, което Пол им казал - били твърде уморени от битката, но все пак успяли да потренират малко.

Била добра идея да ги заведе в някой Покецентър.

Слабаци прибирайте се веднага

Тъй като беше наблизко на Жизел не и отне много време да стигне до тренировъчната площадка, където мислеше да запознае малкия Венонат с някои важни неща.
-Излез Венонат.-провикна се момичето, отваряйки покебола, без да го мята.
Малкия, сладък Венонат се показа и момичето веднага започна да обяснява.
-Е, мъник, както вече знаеш аз съм твоят трейнър. Заедно, ще пътуваме и ще изучаваме другите покемони, ще имаме много битки и ще печелим значки заедно, за тази цел ще трябва да станем силни и това няма да стане с бездействие, за това съм ти подготвила малко неща, които ще трябва да изпълниш за мен днес.
-Умееш блъскане и свръхзвук и ще се постараем да ги усъвършенстваме заедно, като ги практикуваш.
-Така застани ето тук.-момичето посочи място на около пет метра от нея, на което да отиде покемона.
-А сега Венонат, използвай Свръхзвук!
Покемона скочи и направи атаката, която зашемети Жизел.
-Браво, ще трябва да тренираме над това. Сега опитай с блъскане! Покемона се засили и скочи, в опит да удари момичето в корема, но тя го блокира с ръце, отблъсквайки я малко назад.
-Не е зле.-каза му и клекна до него.
-Е, сладур виждаш ли,за сега ще се спрем на тези две атаки, докато не ги подсилиш.
-Сега ще направим нещо друго, аз ще нападам, а ти ще се опиташ да избягваш.
Момичето доближи покемона и нямаше намерение да го удря наистина, само щеше да посяга.
-Сега скочи нагоре!-даваше инструкций момичето, докато посягаше с лява ръка.
-Добре, а сега отскок вдясно!-продължаваше да му дава инструкций, докато замахваше с крак. След това обаче не каза нищо и пресягайки се с дясна ръка към покемона го хвана и гушна.
-Ааа внимание, внимание!-Жизел се позасмя, за да разведри обстановката за Венонат.
-Сега ще развиваме ловкоста ти, скачай с мен, колкото можеш.-момичето започна да подскача на място със ситни подскоци, а покемона я следваше в ритъм. Около десетина минути и треньорката и покемона бяха капнали на земята от умора.
-Е, добра работа, сега да си починем малко. Жизел даде вода и храна на покемона и тя самата се освежи с малко вода. После стана и викна на покемона.
-Хайдеее, продължаваме, сега искам да ме нападаш постоянно с блъскане, аз ще гледам да избягвам ударите ти.
Покемона се впусна в атака, но пропусна и се спъна, падайки на земята.
-Пак!-чу се високият глас на момичето в далечината отзад. Покемона стана и отново се засили, но този път се удари в дърво, което сигурно Жизел целеше да направи.
-Внимавай, фокусирай се и опитай отново!-окуражаваше го и накрая покемона повали Жизел. Двамата се въргаляха в тревата и момичето се радваше за Венонат. Не след дълго извади покебола и каза.
-Е, стига за днес, свършихме добра работа, почини си, утре ще се изправим срещу истински противник!-каза на покемона, който вече беше в топката.
Зеленокоската тръгна на пътешествието си към първия град в Канто и първата си битка в зала...

Тази тренировка подпомогна за развитието на Венонат.

Излизайте сега Райчу искам да използваш гръм срещо Търтуиг Пансейдж използвай бясни фойерверки срешу Търтуиг Мъркроу използвай сенчеста топка Инфернайп използвай огнехвъргачка

Да ама мъркроу беше в несъзнаие и не можеше да направи нищо........

Мъркроу прибери се другите повторете атаките Търтуиг искам да избегнеш и после да използваш блъскане

Добрата тренировка на Пол беше успешна , макар че използваше атаките на собствените си покемони срещу самите тях

Сега искам Райчу да използваш желязна опашка Пансейдж използвай драскане Инфернайп използвай копане и после изскочи и използвай огнено колело Търтуиг използвай да избегнеш атаките и после използвай хапане към Райчу после блъскане на Пансейдж и абсорбиране на Инфернайп

Търтуиг научи две нови атаки - листа бръснач и проклинане

Жизел се завърна от покемон центъра щастлива, че вече се е сдобила с нов приятел, а именно Кърлия беше този нов приятел. Денят щеше да мине в тренировки и само тренировки, зеленокоската искаше да помогне на покемоните си да станат по-силни и по възможност някой от тях да еволюира.
Трейнърката ходеше спокойно към гората, където щеше да тренира с покемоните си, но търпението и се изчерпваше и ходенето се превърна, бавно но сигурно в тичане. Когато най-накрая пристигна, тамън да хвърли покеболите във въздуха, когато се подпря на едно дърво и задъхъна си поемаше големи глътки въздух, все едно беше тичала с километри. Когато си отпочина, Жизел хвърли трите покебола във въздуха и нейните покемони се появиха.
-Здравейте!-момичето радостно ги посрещна, продължавайки.
-Венонат, това е Кърлия, новият ни приятел.-Венонат огледа покемона и се доближи. Заподскачаха заедно, което значи че си допаднаха един на друг.
-Така, днес ще тренираме много здраво, за това нека започнем с разгрявка, следете движенията ми.-момичето започна да прави някакво упражнение за разгрявка, поставяйки лявата си ръка на кръста, а с дясната се накланяше на една страна, а после обратното. Повториха заедно всички упражнението няколко пъти, докато Жизел не даде знак да престанат.
-Сега...клякания!-в началото се зачуди, ала после и хрумна идеята, че преди тичането са кляканията. Направиха заедно с покемоните си около тридесет, когато изведнъж момичето спря.
-Чудесно, сега ще потичаме малко, за да се снабдим с малко адреналин, в началото ще потичаме бавно и постепенно ще го превръщаме в спринт, и без измами!-речта на треньорката каточели ги ентусиязира и започнаха заедно да тичат или по-скоро Венонат подскачаше с двете си крачета, Старми се носеше малко над земята а Кърлия си тичаше нормално.
-Забързваме!-провикна се Жизел без да се обръща, а само вдигайки дясната си ръка да сигнализира, ако случайно някой не беше дочул. Покемоните даваха всичко от себе си да настигнат трейнърката си, която изглеждаше много бърза. Без да изостават много я настигнаха за около пет секунди, намирайки я опряна на едно дърво.
-Браво, справихте се! Сега да си отпочинем малко.-Жизел взе храната за покемони и им сипа в три купички. Трите покемона започнаха да се хранят, защото бяха изморени и когато възтановиха част от силите си се изправиха и изчакаха Жизел. Когато и тя беше готова, заставайки до покемоните си започна да им обяснява.
-Е, сега ще упражняваме нови движения. Венонат, от теб ще искам да се съсредоточиш и използвайки добре развитите си очи да събереш енергия, която когато си готов да изстреляш, това е атаката Псилъч, която ти ще упражняваш, а аз естествено ще помагам. Старми от теб искам да събереш сили и да се въртиш в ос около себе си, ти си специялен воден тип покемон, който може да използва и психически движения и електрически, за това можеш да генерираш електричество от ядрото посредата, като се въртиш в кръг, атаката която по този начин ще тренираш се нарича Гръм. Кърлия ти ще се упражняваш движението Сенчеста топка, тя става като събереш всичката тъмна енергия в съзнанието си и да я изкараш навън, съхранявайки я в едно кълбо, което ще направиш, събирайки ръце.
-Ъъъъх...-въздъхна тежко Жизел, защото се беше изморила да обяснява.
-Всеки да си избере по един средно голям камък или дърво на което да се упражнява.-момичето наблюдаваше покемоните си и факта че всеки си избра самостоятелно мишена много и допадна.
Трейнърката започна да обикаля между покемоните си и да им казва грешките, които им пречат в новите начинания и да се опитат да не ги допускат отново. Първо беше Венонат.
-Давай, опитай се, съсредоточи енергия в очите си и изтреляй енергията!-каза мило момичето и зачака опита на покемона. Венонат събра енергията, обаче когато я освободи тя експлодира, вместо да се отдели от покемона, наранявайки го. Жизел от своя страна застана зад него, хващайки го. Тя започна да го гали по главата и да му обяснява.
-Напрягаш се прекалено много, отпусни се, имаш талант, който можеш да го използваш за добро, опитай пак, този път се съсредоточи повече и оцели дървото.-даваше направления на покемона, докато пристъпваше към следващия.
-Така, Старми сега се завърти с мен.-момичето започна да се върти на място като пумпал а покемона с нея, но беше различно, на Жизел и се завиваше свят, а когато покемона насабра електрическа енергия, без да иска удари момичето и я разтресе. Седяйки на земята изпържена, зеленокоската поздрави покемона, който изглеждаше притеснен.
-Ъъъ, бързо се учиш, сега трябва да се научиш да контролираш електричеството. Когато усетиш че се е събрало достатъчно, което трябва да е почти веднага го изстреляй към камъка ето там!-Жизел се отърси от атаката и отиде при Кърлия.
-Е, опитай.-момичето подкани решителния покемон, който веднага събра ръце и се виждаше тъмно лилавата енергия, която се събираше в ръцете на покемона. Кърлия обаче не изглеждаше много добре, беше със затворени очи и стискаше зъби, което показваше че и е трудно и трябваше да се отпусне, но преди да успее Жизел да я спре, Сенчестата топка експлодира в ръцете на покемона, нещо като опита им с Венонат, но по-лошо.
-Ааа, Кърлия добре ли си.-разтревожената трейнърка се затича към покемона, който изглежда беше излетял на около пет метра от целта си. Покемона отвори очи и кимна приятелски, скачайки от ръцете на Жизел.
-Всичко ще бъде наред, продължавай с опитите, но се отпусни, това изисква високо ниво на самоконтрол!-обясни ясно на покемона, докато ходеше отново към Венонат, да провери развитието му.
Покемона от своя страна, каточели беше схванал идеята, но имаше проблеми с насочването и както Жизел наблюдаваше Пси лъча на Венонат мина на косъм от главата й.
-Иии замалко!-пое си дълбоко въздух трейнърката вече говореща на покемона си.
-Браво на теб, има напредък! Сега се опитай да улучиш целта си като се концентрираш в една точка. Момичето се изправи и се хвана за болящия кръст от постоянното навеждане.
-Как върви при тебе Старми?-питайки го, покемона започна да се върти около оста си създавайки електричество около себе си, което се изстреля нагоре в небето. Изглежда всички разбраха замисъла на движенията, които се опитваха да научат, но им липсваше концентрация и спокойствие.
-Браво!-окуражаваща Жизел заподскача. По-добре беше от колкото да се държи лошо с покемоните си.
-Само че има един проблем. Както при Венонат, трябва да гледаш целата си и да се съсредоточиш в една точка, при теб обаче е малко по-сложно, тъй като си в постоянно движение и трябва да разчиташ на интуиция, но това се свиква с времето и все пак продължавай да опитваш, бива си те!-момичето се радваше на покемоните си, че напредваха толкова бързо. Кърлия и Сенчестата и топка бяха наред.
-До къде стигна?!-заинтересувана с двадесет каратова усмивка Жизел озари покемона, който изглеждаше напрегнат.
Без да казва нищо Кърлия започна да събира енергия и я изстреля право към целта си, но топката се изпари малко преди да достигне целта си.
-Уау, браво и ти напредваш, вече си успяла да насочваш атаката, поздравления! Сега остава да увеличиш силата и, като допринесеш малко тъмна енергия от ума си.
-Хайде всички, да ви видя че опитватееее!-Жизел размахваше ръце и така целия следобед мина в тренировка за новите умения на покемони. Пробваха какви ли не работи, докато не им се получеха движенията.
Накрая всички, включително Жизел бяха изморени и лежаха по земята капнали от умора. Поспивайки по един час, всички заедно възтановиха част от загубената си енергия и зеленокоската сервира следобедна закуска, отново малко покемон храна за всички, а тя си хапна две ябълки с вода.
-Следващото нещо, което ще правим е нещо като спаринг...-казваше Жизел докато си хрупаше ябълката, задавяйки се по едно време. Когато я изплю продължи.
-Старми, ще искам да застанеш ето там.-Жизел посочи едно местенце и покемона се придвижи до там.
-Венонат застани срещу него и използвай Пси лъч, а ти Старми избегни с Двоен екип, за да не те нарани.-всичко се получаваше перфектно и покемоните изглеждаха силни.
-Браво Венонат, изглежда си го усвоил. Сега Старми, твой ред е. Кърлия застани на мястото на Старми а ти отиди на мястото на Венонат.
-Сега Старми използвай Гръм, а ти Кърлия се опитвай да избягваш с Телепортация.-така двата покемона тренираха едновременно, Кърлия да избягва а Старми да напада. Всичко минаваше добре, докато Старми не уцели без да иска Кърлия.
-Оу, внимавайте!-викна Жизел притичвайки се на помощ с едно Оран бери, което даде на Кърлия да изяде, за да се почувства по-добре.
-Сега си разменете местата и Кърлия използвай Сенчеста топка, а ти Старми избегни с Двоен екип.-покемоните имитираха битка, само за да стават по-силни и им се получаваше. От страни изглеждаше малко страшничко, защото във всички посоки летяха Пси лъч, Сенчеста топка и Гръм, но за сметка на това тренировката си я биваше.
Без да казва нищо, момичето започна да ръкопляска и събра покемоните на едно място, прегръщайк ги.
-Гордея се с вас, днес свършихте добра работа.-момичето седеше гушната с покемоните си и след малко щеше да ги прибира, защото се стъмваше и всички бяха доста изморени след дългата и изморителна тренировка.

След тази доста добра и пълноценна тренировка един от покемоните на Жизел еволюира. Малко преди да влезе в покебола си Венонат започна да свети....Жизел се зачуди какво ли става, изведнъж на Венонат се появиха криле с които се вдигна във въздуха, после светлината изчезна и младото момиче видя че покемона й Венонат е еволюирал във Веномот.

Момичето загледа като застреляна а после се усмихна и гушна новия си Веномот. После го прибра в покебола си заедно с останалите и покемони и се запъти към покемон центъра отново.

Майкъл навлезе в гората и пусна своят Скуиртъл. Те се разхождаха, докато накрая стигнаха до едно място, което изглеждаше доста подходящо за тренировка. Тогава момчето остави багажа си до едно дърво и се объна към покемона си.
- Е какво ще кажеш? Искаш ли да потренираме малко? - попита той.
Скуиртъл се усмихна и кимна в знак на съгласие. Тогава обаче момчето се зачуди как да тренират. Наоколо нямаше нищо освен дървета. След няклоко минути мислене най-накрая реши, че тези дървета са перфектни за тренировка.
- Да започваме! - каза той на Скуиртъл.
С първата тренировка Майкъл искаше да провери колко силна е в "водната пушка" на покемона. За тази цел той посочи едно съвсем малко дърво да Скуиртъл и му каза да насочи водната си пушка към него. Костенурката изпълни заповедта. При ударът водата пречупи крехкото дърво и то падна на земята. В този момент и двамата (Майкъл и Скуиртъл) се зардваха на успеха. Момчето отиде при падналото дърво и отчупи няколко от по-големите му клони. Това щеше да му потрябва за втората тренировка, но те продължиха с тази. Този път за цел на Скуиртъл момчето беше поставило доста по-доляма дърво. Покемонът погледна нагоре и едвам видя края на клоните на дървото, а дебелината му беше колкото десет Скуиртъла един до друг. Скуиртъл не беше много уверен в себе си, но се постара и отново изпълни заповедта на Майкъл. Този път за разлика от предишния "водната пушка" eдва одраска дървото.
- Ще продължим да опитваме всеки ден докато не успееш, Скуиртъл! - каза решително Майк на покемона си. - Стига с тази тренировка, сега да потренираме малко точността ти. - продължи момчето.
Той взе клоните, които беше отчупил и започна да обяснява:
- Сега ще хвърлям всеки един клон, а твоята цел ще бъде да ги уцелиш. Дай ми знак когато си готов.
Скуйртъл се съсредоточи отвърна:
- Скуиртъл, Скуиртъл.
Тогава момчето хвърли един от клоните нагоре. Скуиртъл точно тръгна да използва своята атака, но вече беше твърде късно, клонът беше паднал на земята. Покемонът се натъжи от неуспеха, но Майк му каза:
- Не се отчайвай! Да опитаме отново!
Започна същатата процедура. Скуиртъл даде знак и отново нагоре "полетя" един клон. Този път той решително използва водната си атака и почти уцели клона, но почти не беше достатъчно добре. За това те продължиха опитите докато най-накрая Скуиртъл успя и уцели.
- Браво! Знаех, че ще се справиш! - каза усмихнато Майкъл.
След този успех момчето реши, че покемонът е твърде уморен за още тренировки. Те седнаха на земята и Майк извади единия пакет с покемон харана, както и един санвич от вкъщи. Наядоха се, а след това момчето опъна палатката си и заедно със Скуирът легнаха вътре да си починат, защото утре ги чакаха още доста тежки тренировки.

Майкъл и Скуиртъл се събудиха и излязоха навън. Утрото беше пракрасно и изглеждаше, че целия ден ще бъде слънчев. Те закусиха, а след това започнаха да планират как ще прекарат хубавия ден.
- Какво ще кажеш днес да наблегнем повече на физическите ти умения? - попита момчето.
Покемонът се съгласи и те започнаха с първата тренировка. като за начало Майкъл реши, че ще е добре да побягат малко. Така и направиха, той и Скуиртъл започнаха да бягат колко площадката, която беше сравнително голяма. Те бягаха бавничко, но искаха да направят колкото могат повече обиколки. След няколко обиколки се измориха.
- Да направим още една, но този път на спринт, а после ще си починем. - каза Майкъл.
Когато приключиха и със спринта седнаха да си починат. И двамата бяха доста задъхани и изморени от бягането, но това беше тепърва началото на днешната им тренировка.
- Готов ли си да продължим? - попита момчето.
- Скуиртъл, скуиръл. - отвърна покемонът.
Тогава те преминаха към втората тренировка. Младият треньор отиде при нещата си, отвори раницата си и от нея извади едно голямо, дебело яке, което беше приготвил в случай, че стане много студено. След това го облече и каза на Скуиртъл:
- Добре Скуиртъл, потренирахме бързината си, а сега да изпробваме твоята атака "удар с глава". Когато си готов ме нападни използвайки нея.
Покемонът не беше много сигурен в това и беше очевидно, че се притеснява да нарани треньора си. Като видя несигорността в очите на своя покемон, Майкъл му обясни, че, ако Скуиртъл насочи атаката си към коремът и гардите му, нямало да усети нищо. Скуиртъл ще не беше съвсем сигурен, но не искаше да разочарова момчето. Малко след това покемонът подскочи и удари с глава Майк, който усети ударът съвсем слабо. Те продължиха така, докато най-накрая Скуиртъл използвайки своята атака повали момчето на земята. Покемонът притеснен отиде да види как е треньорът му, но притеснентията му се оказаха напразни. На Майкъл му нямаше нищо. Той се усмихна и каза:
- Браво Скуиртъл последната ти атака беше доста силна. Сега е време за почивка.
След като подобриха своята бързина и атаката на Скуиртъл Майкъл свали якето и двамата седнаха под едно дърво хапнаха онтново. После си полегнаха и бързо заспаха.

Едит: Намерих няколко грешки...

След като се събудиха от следобедната дрямка те продължиха с тренировките. Майкъл отиде до едно ябълково дърво, което беше не много далеч от "лагерът" им. Откъсна няколко плода и се върна при покемона си като му обясни:
- Сега ще хвърлям тези ябълки по теб, а ти ще се опитваш да ги избегнеш, използвайки единствено бързината си. Ако някоя от ябълките идва централно към теб или скочи на високо, или се скрий в черупката си.
Майкъл се отдалечи от Скуиртъл и започна да хвърля ябълки съвсем бавно. Покемонът избегна всяка една от тях.
- Браво! - каза Майкъл докато събираше ябълките от земята. - Сега да опитаме малко по-бързо.
Той забърза томпото и изглеждаше доста доволен, че неговият Скуиртъл се справя с тази задача, но точно когато хвърли последната малко по-бързо от останалите, Скуиртъл се беше разсеял, забави се и ябълката го удари. Майк бързо отиде при покемона, за да провери дали е добре. Като видя, че Скуиртъл беше добре той му каза:
- Трябва винаги да си съсредоточен в битка. Всяко разсейване може да ти причини болка и да те доведе до загуба.
След това започна същата процедура, Майкъл събра ябълките и отново започна да замеря Скуиртъл. Този път покемонът беше напълно съсредоточен и с лекота избегваше всяка една ябълка. Като видя прогреса на Скуиртъл, младият треньор реши, че не трбва да тренират повече бързината за днес. За това те преминаха към последната тренировка, която Майк беше измислил. Тази тренировка беше свързана с издръжливостта на Скуиртъл.
- Последна тренировка за днес. - каза момчето. Сега искам да стоиш на едно място докато те замерям с ябълките. Така ще се научиш да поемаш удари и в битка няма да те боли толкова много. Кажи ми, ако не можеш да понесеш повече удари.
След тези думи, Майкъл започна да хвърля внимателно ябълките, като гледаше да не нарани много своя покемон. Като видя, че Скуиртъл почти не усещаше ударите, момчето започна да ги хвърля по-силно като се целеше предимно в корема на Скуиртъл и гледаше да избягва удари по главата му...

П.п. - Давам ти шанс да пишеш. Very Happy

Admin Брой мнения : 199 Join date : 28.01.2012

След доста време и доста ябълки, понесени от малката костенурка, тя започна да диша по-бавно и шумно, и леко започна да проблясва в синьо-бели отенъци. Може би това е началото на еволюция? Майкъл посочи Покедекса си към Покемона, и той изговори с роботения си глас:

- Скуиртъл активира дарбата си Порой, при която колкото по-слаб става Покемона, толкова по-силен! - очевидно това не беше еволюция, Майкъл имаше да чака, преди костенурката да стане Уортортъл.

След още няколко минути тя изстена тихо, и се прибра в черупката си, заспивайки.

Майкъл видя, че Скуиртъл беше много изморен. За това реши и той да поспи заедно с покемона си. На сутринта момчето събра всичкия багаж, които беше разпилял навсякъде. Когато приключи с всичко, той събуди Скуиртъл и му каза:
- Мисля, че е време да се поразходим малко. Може да отидем да потърсим противнци за теб, ако искаш.
Скуиртъл кимна в знак на съгласие и двамата заедно тръгнаха по пътя.

Брой мнения : 2 Join date : 04.06.2012

Cartoon Sex

Брой мнения : 2 Join date : 04.06.2012

Cartoon Sex

» Тренировъчна площадка.
» Тренировъчна площадка.