I.

Из малкото градче се разнесоха гласове, чуха се забързани стъпки. Една врата се отвори и се видяха искрените очи на десет-годишно дете, току-що прибрало се.

А в другия край на града се случваше история.

- Хайде, хайде! - извика някой, - Съберете се по-бързо!

Върху една площадка, изникнала на площада преди броени минути, говореше и ръкомахаше доста висок човек, но това всъщност не беше странното - имаще синя коса. Хората пред него го слушаха като запленени, но никой друг освен тях не чуваше какво говори - сякаш бяха в мистериозно балонче на тишината. И никой, никой не забелязваше мистериозния облак, който се снижаваше над главите им с гръм, който може да изплаши дори и Шампионът на Канто. Но той говореше, говореше, говореше.. И облакът се приближаваше до тях повече и повече..

Докато не настана тишина.

Вратите се затвориха, щорите се спуснаха и в къщата настана мрак. Миг след това лампичката светна и мистериозното лице на сравнително старата жена се появи пред детето.

- Хайде, - прошепна тя, - трябва да тръгваме.

И дотам беше с шепота. Следващите няколко минути се развиха твърде бързо, за да бъдат описани, но накрая двамата излетяха от къщата, забравяйки телевизора включен:

Днес сутринта изчезнаха 108 треньори от главния площад на града. Никой не знае какво се случва и, тъй като това е четвъртият такъв случай, предлагаме на жителите да се изнесат от града.

Програмата не продължи - пуснаха се повторения, което казваше, че дори медията бягаше от това, което се случваше.

А когато медията бяга, тогава е опасно.

Ник слушаше всичко по телевизията и му стана доста интерсно какво ли става, затова реши да повести това градче.....

Но около града имаше някакъв вид черно-бяла стена, която не позволяваше на никого да влезе.