Шест месеца след изчезването на цял град от стария регион, в далечния Хоен едно дете крещеше, сякаш го деряха живо. Пред него седеше майка му, току-що изключила телевизора. Тя само го прегърна, а по лицето ѝ се търкулна малка сълза.
След толкова дълго време проклятието, отнело съпруга ѝ, отново ги следеше - веднъж да помисли, че е успяла да се измъкне от черният облак, но той само ги следеше от регион на регион.
~
Години по-късно те вече бяха стигнали до Унова - последния открит континент, на който можеха да избягат.
Но не.
Този път облакът се снижи над къщата на бегълците и вече тийнейджъра, викал преди толкова много години, излезе от къщата с синьо-лилава ръкавица на ръката му. Той я посочи към гръмоносният облак и извика нещо нечленоразделно.
И тогава се случи чудо.
Черна светкавица падна над момчето, разцепвайки се на две, когато той вдигна ръката си. Нададе се вик, след което облакът се изви, оформи в глава - нещо, което момчето бе очаквало. Червените очи в облака светнаха и тогава се случи първото нещо което момчето не бе очаквало за този ден.
Цветната му ръкавица потъмня, превръщайки се черна.
Косата му, преди рижава, се промени в дълга и катранена.
Очите му поеха цвета на мрака, и той се усмихна.
А после изчезна в черния облак.
Заглавие: II. 
Съб 03 Мар 2012, 20:07
