Покемон Център.

Добър ден искам да оставя покемона Бонслай при вас, защото пострада тежко при битка.

Какво си направил на този покемон попита сестра Джой и взе покемона след 2 часа излезе и му каза да е по внимателен с покемоните които лови

Съжалявам сестра Джой, толкова силно исках да го хвана, че го нараних жестоко, за което съжалявам много, бих искал да го взема с мен и обещавам че ще го гледам по внимателно от всякога..........разбира се ако Бонслай е съгласен

Бонслай погледна Ник и с усмивка на лицето прие предложението му

Хайде Бонслай, ела в покебола.....

-Сестраааааа Джойййййй!- с трясък влезе сеста Ник.-Искам да взема тъмен покебол моля!!!-И също да поизлекувате покемоните ми.....

Сестра Джой извади холандеца от устата си и каза 600 поке кинти мен

-Заповядайй- Ник подаде 600поке кинти.

Жизел влезе и се огледа, за първи път влизаше в Покемон Център и и беше интересно.
Миризмата на чай беше приятна, идваше от фоайето.
-Сестра Джой, ето покемоните ми, ще можете ли да ги излекувате?
-А и ще може ли да взема 3 пакетчета поке-храна? Ето 300$...

Сестра Джой взе покемоните заведе ги в отделение за лекуване, върна се даде трите пакетчета храна на Жизел. След 3 часа се върна и даде покемоните на девойката. -Заповядай, грижи се добре за покемоните си.

Момичето седеше и си пиеше чая, чакайки за покемоните си. Тамън да заспи на диванчето и сестра Джой се показа.
-Мерси!-Жизел грабна покемоните си и изчезна да тренира.

Жизел пристигна пак в покемон центъра и помоли учтиво сестра Джой да възтанови силите на покемоните и.

След около 1 час покемоните вече бяха възстановили силите си. -Заповядай Жизел.

Жизел влезе с гръм и трясък в Покемон центъра и каза на сестра Джой задъхано.
-Сестра Джой, ето...излекувайте ги, моля ви!

-ОООООоооо какво е станало с Алтария......сега ще я излекувам... както и останалите разбирасе.!!

След няколко часа възстановяване покемоните на Жизел вече бяха здрави и пълни с енергия за нови битки.

Момичето се телепортира до вратата на Покемон Центъра. Оглеждайки се във фоайето, забеляза няколко души, които седяха спокойно на канапетата, чакайки покемоните си или просто релаксираха. Миризмата от местенцето където се събираха хората беше една, а когато пристъпеше другата страна на центъра от кафе и чай, замирисваше на лекарства.
Жизел бързо се придвижи напред, към все така усмихнатата сестра Джой.
-Ъм, сестра Джой, бихте ли се погрижили за Кърлия и токущо придобитият ми Найнтеилс, а и ако може вижте здравното състояние на останалите!-помоли учтиво момичето, прибирайки Кърлия в покебола си с думите:
-Без теб, нямаше да стигна до никъде.
Когато сестрата пое покеболите в специялния поднос, Жизел се запъти към фоайето, в което щеше да се наслади на един хубав лайков чай и на новия брой на ПокеШик.

Минути след поемането на Покемоните от сестра Джой Жизел чу гласа ѝ отново, карайки я да затвори списанието.

- Жизел, - започна Сестрата, - Жизел, нали? Найнтейлс е по-добре, въпреки че е много уморен. Нахранихме го, и направихме каквото можахме за нараняванията. За предпочитане е да не се бие в скоро време. - тя подаде петте покебола. - Но иначе, другите ви Покемони са в много добро състояние. Довиждане! - тя помаха усмихнато и започна да говори с друг треньор.

След като чу гласа на сестра Джой, момичето веднага затвори списанието и се изправи, вървейки към покемоните си. Когато стигна до сестрата, зеленокоската кръстоса ръце и изслуша всичко, което и казаха, а после и тя се обади.
-Много ви благодаря сестра Джой, ще се погрижа за Найнтейлс.-тамън да се заговорят и момичето разбра, че не е единствената, която има нужда от нещо, за това се отдръпна, махайки на гостоприемната жена...

Майкъл се отби в покемон центъра, тъй като се сети, че ще му трябва храна за покемона. Когато влезе в покемон центъра, момчето видя, че в сградата се предлагат и други неща, от които щеше да се нуждае. Съвсем забравил за храната, той започна да разглежда различни видове покеболи, някакви камъни и други неща. Накрая се сети за какво е дошъл и отиде при сестра Джой.
- Бихте ли ми дали храна за покемони. - попита срамежливо.
- Разбира се. - отвърна сестра Джой. - Каква храна предпочиташ, имаме три различни вида.
- Ще взема два пакета чери бери. - отговори Майк.
Сестра Джой подаде двата пакета на момчето, а той от своя страна и даде $300, след което излезе от центъра. Вече готов за път Майкъл тръгна уверено напред.

Майкъл отвори очи и извика.

- Какво се случи?! - при което три сестри с едно име - Джой, се усмихнаха над главата му и тихо проговориха,

- Спокойно. Намерихме те отпред в безсъзнание, но не се притеснявай - твоят Покемон вече е наред, а яйцето ти е точно до теб. Намерихме и бележка, но не сме я чели, не се притеснявай.

До леглото на Майкъл беше някакво златисто яйце, изрисувано с пламъци, а до него раницата му. В нея имаше храната, която беше купил, каменната топка на Розелия, някаква обгорена бележка и Огнен Кристал (Fire Gem).

Браво. Това са наградите ти от съня; но те хич не са въображаеми.

Майкъл се учуди като чу тези думи и видя всички тези неща. Той не знаеше как са се появили, а последното нещо, което помнеше беше атаката на Чаризард.
- Сигурни ли сте, че тези работи са мой? - попита Майк учудено.
- Да, намерихме ги до теб. - отговориха сестрите.
Макар да нямаше никаква идея за случилото се, момчето беше много щастливо от нещата, които видя. Той взе бележката и я прочете.
След това стана от леглото поразходи се малко наоколо и се увери, че е вече е добре. Взе раницата си, прегърна яйцето, което му беше оставено, усмихна се и каза на сестрите:
- Благодаря ви за помощта.
- Да вървим Скуиртъл! Време е за още тренировки. - продължи момчето.
Двамата излезнаха от центъра и тръгнаха да вървят по пътя..

Така завърши първото им приключение, но те се надяваха да имат още много.