Тренировъчна площадка.

Тук ще тренирате своите Покемони.

/колкото по-дълги постове пишете, толкова по-добре за вас./

Излезте искам сега да тренирате Мъркроу използвай сенчеста топка Райчу
гръмотевица Интернайп огнено колело Дъскноар използвай сенчест песник
всички по Търтуиг а от теб Търтуиг искам да избегнеш и след това
блъскане към Райчу и след това искам листа бръснач. Сега искам всички да
атакувате по онези дървета с същите атаки само Търтуиг използвай
блъскане сега искам Мъркроу да атакува Райчу с завихряне Райчу използвай
гръмотевица Интернайп и Дъскноар използвайте огнехвъргачка а ти
Дъскноар гръмотевичен песник срещу Търтуиг а от теб искам да захапеш Интернайп и да използваш листа бръснач срещу Дъскноар искам сега от вас сега да атакувате в реката с атаките които ще ви кажа но искам да тренираме реакцията ви затова сега Райчу волт битка и преди да скочиш в рекара гръм Търтуиг блъскане но докато бягаш използвай листа бръснач Мъркроу завихряне след което сенчеста топка Дъскноар сенчест песник след което гръмотевичен песник Интернайп искам от теб копане след което използвай огнено колело.Добре прибирайте се и да тръгваме

Тази тренировка беше доста полезна за всички покемони на Пол. Сега Пол трябва да заведе покемоните си в Покемон центъра.

След тежката битка с Чаризард, Майкъл и Скуиртъл дойдоха тук, за да тренират. Двамата търсиха подходящо място доста дълго време и накрая го намериха. Те се озоваха на една широка полянка от едната страна беше спокойна част от реката, а от другата гора. Както обикновенно те започнаха с опъването на палатката им. Този път обаче имаха затруднения, тъй като беше доста ветровито, но с общи усилия и упоритост най-накрая успяха. После извади всички работи от чантата си и ги остави на различни места, а в раницата грижовно положи яйцето и го зави. След това момчето направи план как ще протече остатъка от днешния им ден. Като приключи, младият треньор видя, че е станало време а обяд. Той извади един пакет с покемон храна както и един от последните си домашени сандвичи. Двамата бързо изядоха храната, след което починаха малко, за да не им е тежко и започнаха с тренировките. Първите тренировки, който Майк беше измислил бяха за бързината им. Като за начало те започнаха с бягане. Районът беше доста голям, за това те го ограничиха малко като си направиха маршут. След няколко обиколки, момчето запона да се изморява, но изглеждаше, че Скуиртъл е в доста по-добра форма от него. На пръв поглет Покемона не изпитваше никакви затруднения с тази задача.
- Още две обиколки и спираме. Да ги изтичаме на спринт. - каза задъхан Майкъл.
Костенурката дори не отвърна, а веднага увеличи темпото. Момчето се зарадва на Покемона си и също ускори, като се опитваше да го догони. Когато приключиха и бяха отново в лагера им, седнаха за няколко да си починат. После дойде ред на следващата тренировка. Майкъл съблече горните си дрехи и скочи във водата.
- Хайде Скуиртъл, сега е време да поплуваме! - каза усмихнато момчето.
Покемонът се зарадва, явно не очакваше да плуват, но те бяха дошли да тренират на това място точно заради реката. Водниия покемон скочи доволно в реката и започна да плува напред-назад.
- Сега няма да се плацикаме, все пак е време за тренировка. - каза Майк.
Те започнаха да плуват от единия край до другия. Една дължина беше към 70 метра. Ако Скуиртъл беше бърз на сушата, то във водата беше още по-бърз. Докато момчето изплува една дължина, Скуиртъл вече беше на втората. Плуваха колкото могат, а сед това спряха и си поиграха малко.
- По график имаме още една тренировка, но май няма да имаме сили за нея? - попита треньорът.
- Скуиртъл, Скуиртъл. - отвърна в знак на съгласие Покемона.
Макар да не беше уморен, водният Покемон искаше да остане още в реката. Майкъл излезе и бързо взе една кърпа, с която се подсуши. Излизайки обаче той видя, че вече не е ветровито, а доста приятно. Момето отиде да провери яйцето. Увери се, че е добре, но реши да го вземе, прегърна го и легна на тревата с него да се попечат малко, докато Скуиртъл продължаваше да си стой във водата. Докато лежеше започна да си мисли - "Какъв ли покемон ще се излюпи от това яйце. И защо е златно? Виждал съм доста яйца по тлевизията, но никога такова. Сигурно е специално." Стигайки до този извод, Майк се унесе и заспa.

Майк отвори очи и остави яйцето отново в раницата, която беше точно до тях. След това се повдигна и видя, че е прекалил със спането. Беше станало вече доста късно. Другото нещо, което учуди треньора беше, че Скуиртъл още си играе във водата и дори си беше намерил няколко приятелчета. Майк се изправи и протегна, а след това каза:
- E Скуиртъл, време е да продължим с тренировките, макар и да изостанахме доста с графика.
Покемонът се раздели с новите си приятели, излезе от водата и показа, че е готов за още тежки тренировки.
- Дано си спомняш първата ни тренировка, защото сега ще я повтори. - засмя се Майкъл. - Добре първо използвай "Water Gun" срещу онова дърво там. - заръча момчето и посочи с пръст дървото.
Те се приближиха малко до дървото и забелязаха, че е доста дебело. Предишният път костенурката имаше за цел да свали подобно дърво, но не успя. Сега водният покемон изглеждаше по-уверен и решителен. Той се концентрира и вложи колкото може повече сили в атаката. За жалост Скуиртъл беше още слаб и не успя да свали дървото, но пък проби дупка в него, което пак беше напредък. Скуиртъл се резтрой, но Майк го утеши:
- Нищо. След още няколко пъти ще успееш.
За следващата тренировка им трябваше нещо, което лесно можеше да се хвърля на високо, но трудно да се уцелва. Треньорът каза на покемона си да го изчака там, след което отиде при едно дърво и се опита да отчупи от клоните му. За жалост обаче всички дървета наоколо бяха доста големи и здрави. Докато търсеше, той се озова в друга част на гората - иглолистната. Там шансовете му да откъсне клон бяха още по малки, тъй като иглолистните дървета бяха пет пъти по-високи от него. Момчето седна на земята и се зачуди какво да прави. Докато си мислеше, той забеляза шишарки паднали наоколо от дърветата. Майк напълни джобовете и шепите си с колкото можеше повече и се затича щастлив обратно към Скуиртъл.
Вече всичко беше готово. Водният покемон не се притесняваше и беше доста сигурен, че ще успее, защото и при първата пренировка се представи доста добре.
- Кажи когато си готов. - каза Майкъл.
След няколко секунда Скуиртъл даде знак и момчето хвърли една шишарка във въздуха. Костенурката доста бързо се прицели и използва атката си. Успя да я удари и тя се разби на десетки парченца във въздуха.
- Скуирътл! - каза Покемонът, като чели искаше да покаже, че това е прекалено лесно за неговите умения.
Треньорът разбра намека и започна да хвърля по-бързо и по-нависоко, а Покемонът удряше всяка една от тях без да изпуска. Накрая Майк запчна да хварля по три-четри шишарки заедно, като си мислеше, че Скуиртъл няма да успее. Но той продължаваше да ги сваля без никакви затруднения. Най-накрая, когато шишаркие свършиха, момчето изтупа ръцете си, прегърна Скуиртъл и радостно го вдигна над главата си.
- Браво! Скоро ще станеш доста силен покемон.
Вече се беше стъмнило, за това те решиха да си починат. Хапнаха отново, Майкъл взе яйцето и се прибраха в палатката. Настаниха се удобно и се приготвиха да спят. Момчето беше легнало по гръб, с лявата ръка беше прегърнало яйцето, а с дясната Скуиртъл.
- Лека нощ. - каза Майк.
Скоро след това те заспаха.

Отборът беше събуден от силен вятър, които почи събори палатката им. Двамата бързо станаха и я прибраха.
- Явно днес няма да става за тренировки. Предлагам да отидем да потърсим някой покемон, съгласен ли си!? - попита Майк.
- Скуиртъл. - отвърна костенурката в знак на съгласие.
След това двамата събраха останалия багаж и го прибраха в раницата.
Като приключиха тръгнаха по пътя за гората. Момчето, прегърнало яйцето си вървеше радостно по-средата на пътя, чудейки се кога ли ще се излюпи.