Измежду дърветата.

Търтуиг излез търсим някакви покемони за да ги уловя

Изведнъж от едно дърво изскочила някаква маймуна - Пансейдж.

Търтуик ела при мен и Пол му прошепна приближи се до него и използвай бутане след което искам да се засилиш към него и да се скриеш в черупката ти сега върви.

Веднага щом Пол започна да шепне на Покемона си, маймунката побутна ухото си в опит да чуе нещо - неуспешно. Но, въпреки това, тя успя да избегне бутането на Търтуиг, като акробатично скочи над него. Падайки на краката си, като добра маймунка, той използва Лозов Камшик, хващайки засилилата се към него костенурка. Момент след това Пансейдж хвърли Търтуиг към ръцете на треньора му.

Търтуиг искам да използваш абсорбиране и след това да използваш бутане отново

И ето - нещо, което маймунката не беше очаквала.
Въпреки, че беше много гъвкава, и се опита да избегне абсорбиращата топка, тя взе доста от енергията ѝ, подпомагайки на костенурката, и след това беше избутана неприятно.

Но не беше победена. Стана пъргавко и скочи към костенурката. Преди Търтуиг да може да избяга, Пансейдж го облиза, при което костенурката започна да тича в кръг стресирано.

Спри веднага търтуг и използвай бутане и след това пак се засили и се скрий в черупката си за да я довършиш

Пансейдж видял, че вече се бил изморил - това очевидно не била първата му битка за деня, и се опитал да одраска Търтуиг, но не успял и бил избутан, паднал на земята до едно дърво. Над него се клатушкала някакъв вид боровинка, която, ако паднала, щяла да даде сили на Покемона да продължи да се бие.

Но Пол можел да хвърли Покебол и да се опита да го хване.. или да побутне дървото, карайки боровинката да падне?

Какво ще направи?

Покебол напред

The member 'Пол' has done the following action : Зарчета.

'Покебол - обикновена' :

Покеболът отскочил от маймуната, връщайки се при Пол, но при това свое отскачане побутнал боровинката, която паднала близо до Пансейдж.

Маймунката с усилия я хванала и я изяла, възстановявайки малко от силите си. Пъргавко, тя се покатери върху дървото, повиснала от един клон и, използвайки Лозов Камшик, хванала Търтуиг и го хвърлила към ствола на дървото.

Лесна работа търтуиг изпозлавй блъскане към дървото за да падне а от там я посрещни с още едно блъскане след което искам да използваш абсорбиране за да я изцедиш напълно

Умно - маймунката паднала точно пред засиления Търтуиг, и изобщо нямало нужда за Абсориране - вече бил важен само късмета на Пол.

/хвърляй зарче./

давай покебол

The member 'Пол' has done the following action : Зарчета.

'Покебол - обикновена' :

Оууу гората, първото място, където момичето се беше запътило бе точно тук. Първия и покемон след Бълбасор, щеше да е бубулечка, за това тя търсеше Венонат или Бийдрил?
Ровеше се из храстите, ходеше насам-натам из гората в търсене на покемона. Тя никога не беше сигурна какви покемони харесва, за това щеше да има доста.
Само където си беше забравила покеболите и щеше да се връща...

Изведнъж точно пред Жизел изскочи един мъничък Венонат.

-Ам, ъм чакай Венонат, трябва да си взема покеболите от професора!-каза разтревожено момичето, чешайки се по главата. Тя вече търчеше натам и не и пукаше за нищо.

Но и малкият и сладък Венонат започна да тича след Жизел, сигурно я е харесал..... но тя изчезна в далечината и той остана на мястото си, сигурно си е мислел че момичето ще се върне.

След като се върна, момичето видя малкия Венонат на прага на вратата.
-Оу, проследил си ме чак тук!-изуми се трейнърката и клекна, подавайки му малко храна. Изчака го да се нахрани и го погали по главата.
После стана и му се усмихна.

Най-вероятно малкия Венонат е помислил че Жизеле неговата майка........

"Хм, да те хвана ли???"-замисли се Жизел и го доогледа.
"Антенките са в отлично състояние, но е слаб и има много време докато се развие до Веномот, но пък какво толкова! Ще бъде забавно"-разсъждаваше си момичето, когато попита покемона:
-Искаш ли да дойдеш с мен на пътешествие?

Сладичкият Венонат започна да подскача и да издава звуци около Жизел, най-вероятно се е надявал да го вземе с нея.

Момичето го гушна и стана, за сега нямаше да използва покебол за него.
Тя походи малко, докато стигна най-накрая до началото на гората.
Подаде един покебол напред и каза:
-Излез, Бълбасор, ето искаше свобода, давам ти я!-момичето погали покемона с една ръка, докато държеше Венонат с другата и стана бавно.
-Ще ми липсваш, сбогом!-Жизел проля една капка сълза, но не обичаше началните покемони, за това трябваше да го направи.