Измежду дърветата.

Както си почеваше в гората на тревата, на Ник му скимна да улови някой покемон...но първоначално се чудеше кой ли да търси?!? Скачайки от мястото си Ник се разкрещя - Лайфеон, тръгвам да те търся....!!!

Щом скочи, листата над него се разбушуваха, и след доста кратко време от него започнаха да падат странни розови покемони със листа на главите си - след като Ник се загледа в тях и посочи с Покедекса, разбра, че са Хопипи!

-Еййй сладури ........- каза Ник с усмивка. Бих Ви взел един от вас с мен, но аз си търся физически силен герой....

- Хопип? - усмихнаха се Покемончета, но веднага след това усмивката им се превърна в нещо странно.

Зад Ник имаше Урсаринг.

Половин час след като бяха тръгнали от лагера си, Майкъл и Скуиртъл бяха навлезли в гората. Тук беше по-спокойно и вятъра беше доста по-слаб отколкото при откритата полянка. След като вече целта им не беше да избегнат вятъра, а да открият покемони, двамата започнаха да се оглеждат наоколо. Треньорът се надяваше следващият му покемон да бъде Сайтър.

Момчето си вървеше спокойно, когато чу малко шумолене от храстите. Чуваха се също така някакви странни звуци и нищо повече. Слънцето напичаше, небето синееше, нямаше никаква следа от покемони, когато изведнъж от същия храст изкочиха цели четири сладки Одиша.
Първото каза:
-О.-второто Д, третото И и четвъртото Ш, сформирайки името си. Покемоните изглеждаха доста радостни и лъчезарни, което беше добър фактор, както и факта че листата им бяха почти готови за еволюцията им.

Момчето се зарадва, че откриха покемони. Той насочи покедекса си към тях и внимателно изслуша предоставената му информация. Малките Одиш бяха доста сладки, но не бяха това, което треньорът търсеше. Майкъл и Скуиртъл поздравиха тревните покемони, порадваха им се малко, а след това продължиха напред.

Машината се отвори и мъжкия глас отново заговори:
-Одиш, Покемонът луковица, тези покемони имат способността да възтановяват енергията си на лунна светлина. През повечето време търсят подходяща почва в която да се заровят. През ноща, абсорбирайки лунна светлина, листата им растът и стават по-големи и здрави. Заравят се не само за това, а и за да се крият от врагове. Когато някой се опитва да ги извади издават ужасно силен звук, който е много опасен за човешкия слух. Намират се главно в джунглите и блатата, където почвата е силно наторена. Набавят хранителните си вещества главно от почвата, но няма да откажат и обикновена поке-храна.
Когато продължи, над младежа мина стадо бийдрил, което изглежда бързаше и Майкъл се оказа голям късметлия че не го нападнаха. Сигурно се бяха запътили по сигнал на Какуна, към дървото, където е ятото.
Не след дълго един Сайтър прелетя над него и се приземи в короната на едно голямо дърво, недалеч от него.

Майкъл веднага реши да се възползва от възможността. Преди да нападне обаче, момчето реши да предцени ситуацията. След една-две минути мислене, накрая стигна до заключение. Той тихо каза на Скуиртъл да го последва. Двамата съвсем бавно и почти безшумно се промъкнаха за гърба на Сайтър до дървото. Когато бяхо доста близо и момчето беше почти сигурно, че атаката ще се получи, каза:
- Скуиртъл изплзвай "Bubble"!

Покемона се извъртя рязко, защото усети наближаващата го опасност още от далеч. Попринцип е миролюбив тип покемон, но това не му попречи да размаха лявата си ръка и да погуби атаката на Скуиртъл, всякаш изобщо не беше използвал Мехурчета.
Сайтър се усмихна злобно и без Майкъл да забележи, използва Бързина, което го направи драстично по-бърз и нападна костенурката с Хикс ножици, и преди да мигне го беше повалил на земята.
-Сайтааа!-покемона се провикна горделиво и три малки Пиджита отлетяха от дървото над него.