Измежду дърветата.

Момичето го гушна и стана, за сега нямаше да използва покебол за него.
Тя походи малко, докато стигна най-накрая до началото на гората.
Подаде един покебол напред и каза:
-Излез, Бълбасор, ето искаше свобода, давам ти я!-момичето погали покемона с една ръка, докато държеше Венонат с другата и стана бавно.
-Ще ми липсваш, сбогом!-Жизел проля една капка сълза, но не обичаше началните покемони, за това трябваше да го направи.

Сега беше момента Жизел да хвърли покебола си, за да хване новия си покемон....

-Аааа, какво начало.-радваше се подскачащата Жизел, гушкайки Венонат.
-Ъм, да видим какво умееш. Покедекс твой ред е.-момичето извади и насочи устройството към покемона.
-Ъъъ дрънканици.-каза Жизел и го затвори набързо. "Това го знам -.-"-помисли си и извади покебол който допря до покемона.

ИИИИ зачакала да види дали ще успее.

The member 'Жизел' has done the following action : Зарчета.

'Покебол - обикновена' :

Поздравления, сега имаш нов покемон

Момичето веднага се стрелна към тренировъчната площадка.

Жизел се озова в гората в търсене на Лупани...

Тя нямаше късмет и пред нея нямаше жив покемон

Без да променя щастливото си изражение, момичето продължи да навлиза в гората, оглеждайки се. Тя знаеше че покемона който търсеше се среща рядко и щеше да и отнеме време да го открие...

Пред нея изскочиха 3 Бидриил

-ААААА! Бийдрил!-очите на Жизел светеха, защото това беше един от любимите и покемони, но се въздържа и се скри зад едно дърво и изчака да минат, за да не я нападнат. Тя знаеше, че отиват да сформират по-голямо гнездо, или просто търсеха храна за Какуна, както и да е трейнърката беше тук за Лупани.

Пред нея излезе Бътърфрее

"Сега пък Бътърфрий..."-е какво можеше друго да очаква, тука се срещаха най-често бубулечки. Е вече се беше сдобила с Веномот и нямаше нужда от още такива приятелчета, за това се запъти да търси Лупани.
Този покемон беше важен за Жизел, защото беше красив, точно каквото и трябваше за един конкурс.

Пред нея излезе един Бълбасор който я нападна с листа бръснач това бе покемона която тя бе пуснала

Жизел залегна бързо потресена. Когато видя очите на Бълбасор, веднага разбра че е този който беше пуснала. Това беше много конфузна ситуация, в която момичето не знаеше как да постъпи.
"Бълбасор ще свърши работа!"-мислите на трейнърката не бяха много ясни.
-Напреееед Кърлия. Вече не си мой покемон и ще третирам като див, така че Кърлия, използвай Сенчеста топка, ако те нападне се телепортирай на безопастно място.

Бълбасор бе силен и с елементарно помръдване избегна сенчестата топка и използва листа бръсначи към Жизел. Явно той искаше да си отмъсти или нещо други

"Към мен, какво?!"-момичето не беше срещало до сега покемон да се държи така, целта й обаче беше Кърлия да еволюира, от толкова време чакаше този момент и нямаше да се откаже.
-Върни му атаката с Объркване, а после използвай Щастливо Песнопение!

Той използва лозов къмшик и се покатери на едно дърво и после започна да бяга по другите дървета и да използва листа бръснач по Жизел

Момичето се опита да отскочи на високо, за да избегне, грабвайки Кърлия. После и прошепна:
-Телепортирай ни на някое друго място в гората...

Бълбазор ги чу и използва лозов къмшик и се хвана за Кърлия и се телепортира с тях после използва лозов къмшик и след това листа бръснач

-Отблъсни лозовия камшик със Сенчеста топка, а после отвърни на листата с Магическо листо!

Той използва бъркотията и се появи зад Жизел и я хвана с лозов къмшик и после използва по нея листа бръснач

Жизел се разкрещя:
-Кога стана толкова силееен!?! Когато те взех умееше само Блъскане и Лозов камшик забога!
На зеленокоската и се повдигаше от клатушкането и вообще не очакваше листа бръсначи, но каза на покемона си да я защити:
-Кърлия, използвай Объркване върху Бълбасор, а после Сенчеста топка!

Атаките бяха успешни но той използва синтеза и след това отново лозов къмшик

Психическия тип атаки трябваше да са супер ефективни срещу тревния покемон, за това момичето извика:
-Объркване, а после Щастливо Песнопение!