Измежду дърветата.

Психическия тип атаки трябваше да са супер ефективни срещу тревния покемон, за това момичето извика:
-Объркване, а после Щастливо Песнопение!

Бълбасор избегна атаката и използва лозов къмшик удари Кърлия погледа с много злобно Жизел и се скри в гората

Момичето отиде до покемона си да провери дали е добре и за щастие не беше ранена. Хвана я за ръка и започнаха отново търсенето на Лупани.

Пред нея нямаше нищо по едно време започна да вали и момичето трябваше да направи нещо бързо

-Веномот, излез! Използвай Слънчев ден!-Жизел беше винаги готова при такива обстоятелства...

Пред нея нямаше нищо ясно всички се бяха уплашили от дъжда

-Уууф, с това темпо никога няма да завърша колекцията сииии...Веномот върни се, мерси!-натъжаваше се Жизел, но въпреки всичко продължи да търси с Кърлия някое Лупани...

Но пред нея нямаше нищо

Жизел знаеше, че ако се завреше в някой храст, можеше да и изкочи какво ли не, за това щеше да си продължи по пътя...
"Лупани, Лупани, къде си..."-мислеше си момичето, докато зяпаше наоколо.

Нещо започна да шава в храстите , дали това беше дълго търсеният Лупани или не.... показа се някаква опашка.....

Жизел забеляза опашката със периферното си зрение и веднага се обърна тихичко. Така изглеждаше по едно време. С бавни крачки, движейки се напред, треньорката стискаше юмрук и ако това не беше Лупани, щеше да убие покемона в храста, може би...

Опашката се оказа на Нидоран и той използва блъскане

-К-к-кърлия, ОБЪРКВАНЕЕЕ!-това щеше да е достатъчно, за да изгони бедната мишка, все пак имаше предимство...

Кърлия успя да изплаши противника си.... после в отсрещните храсти изшумоли нещо друго.... Какво ли беше?

Жизел се изправи и си пое дълбоко дъх. Овладя се и се успокои, ходейки към другия храст.
"Сега какво ли следва, Одиш, може би?"-вече безнадеждно, момичето започна да рови в храста.

Но после нещото се премести и от там, появи се на друго място....появи се 1 опашка, после 2 , после 3 ,4 ,5 ,6........какво ли по дяволите най-вероятно се питаше Жизел.....Найнтелс изскочи из гъстите храсти.

"АААААААААААААААААА"-замисли се Жизел, гледайки покемона с отворена уста. Беше толкова прекрасен, поне за нея (мерси, нямаше да се сетя...).
"Найнтейлс в гората?"-разтърси се момичето, но нямаше против да го хване.
-Кърлия, попитай този Найнтеилс дали иска да се присъедини към нас, а после ми кажи дали приема. (Води се че повечето психични покемони могат да си говорят мислено с трейнърите, а и Найнтеилс също е един от тези покемони, Лапрас, Найнтеилс и психическите...)

Найнтейлс отказа и използва огнехвъргачка

-Е Кърлия телепортирай се зад нея и използвай Сенчеста топка.
Жизел отново се надяваше Кърлия да еволюира и много се чудеше защо не става, след като се опитваха толкова много...

Найтейлс бе ударена но използва огнено колело и след това лилоу уист

-Използвай Щастливо песнопение и Объркване, за да предизвикаш експлозия и да спреш атаките и.
Жизел наблюдаваше развълнувана, защото беше забравила за този красив покемон...

Найнтелс събра силата си, защото явносе бе разгневила и с яростно огнено колело рани Кърлия.

-Дръж се, ти можеш!-надъхваше покемона си, а после каза и атаките:
-Използвай Магически листа, за да я разсеяш докато правиш най-силната си Сенчеста топка!

Найнтейлс се задъха яростно, и започна да се движи около Жизел в кръгове. Усещаше, че няма как да спечели тази битка, и най-вероятно се опитваше да измисли някакво решение, адекватно на проблема. Леките ѝ стъпки разсейваха Кърлия, но тя успешно направи Магическите Листа, които удариха лисицата със голяма сила. Докато Покемонът на Жизел се подготвяше за Сенчестата топка, Найнтейлс се препъна, падайки на земята. Изстена, после стана и отиде до Жизел, напълно игнорирайки сенчестата топка.

Беше се предала. Сега само трябваше да се направи магическото движение с Покебола.

Жизел наблюдаваше движенията на покемона си, както и тези на Найнтеилс с голям интерес. Тя се притесняваше за стратегията си, за това дали няма да се провали и най-вече за това, кога щеше Кърлия да стане Гардевоар.
"Даваааай"-момичето се надяваше да успее тактиката й, но изведнъж Найнтеилс се предаде, което изуми буквално зеленокоската. Тя виждаше състоянието в което е Найнтеилс и тъкмо да й подаде ръка, видя Кърлия как събираше енергия за силна Сенчеста топка. Тогава дойде времето за труден избор. Ако Жизел дадеше команда на покемона си да спре атаката, щеше да го нарани много от експлозията, която щеше да се получи, но ако беше оставила нещата така, края за Найнтеилс можеше да е фатален, за това момичето бързо вдигна поглед към Кърлия, викайки:
-Достатъчно, насочи атаката към онова дърво там.-момичето сочеше със сериозен поглед на лицето си едно високо дърво, недалеч от тях.
Когато Кърлия дойде при трейнъра си и ранения покемон, Жизел я погали по главата с усмивка на лицето си.
-Свърши прекрасна работа!-Найнтеилс обаче се струполи на земята, а Жизел веднага я прегърна.
-Ще се оправиш.-каза и на ухо и доближи един покебол до тялото на покемона. Топката се отвори и покемона влезе вътре, започвайки да се клатушка вътре.
Сега зеленокоската си беше поставила за цел да се върне в покемон центъра възможно най-бързо и да помогне на новия си приятел.
-Кърлия, телепортирай ни в Покемон Центъра!-момичето хвана покемона си под ръка...

Както си почеваше в гората на тревата, на Ник му скимна да улови някой покемон...но първоначално се чудеше кой ли да търси?!? Скачайки от мястото си Ник се разкрещя - Лайфеон, тръгвам да те търся....!!!